Кратко около Катания

Приятен дълъг уикенд в Сицилия – Катания, Таормина и Сиракуза

Ралица Едрецова | Пътепис | Януари 2018

Краят на Януари е, в София е студено и мрачно … Време е за разходка на топло. Изгодни самолетни билети има за няколко слънчеви дестинации из южните острови на Европа. Спираме се на Сицилия.

Според мен сега е времето да поразгледаме част от Сицилия – топло е, но няма свръх много туристи, за разлика от лятото. Тогава единствено плажовете са позитив, но те не са кой знае какви (в наша си Гърция са по-хобави), плюс че лятото тук е много горещо, пълно с туристи и много по-скъпо. Заминаваме с ясната идея, че пожене и там е “зима” вулканът Етна няма да бъде в програмата ни. Висок 3 329 м, Етна е снежен и обвит в облаци. За това решено – ще стойм по топлите крайбрежни градчета, не ни е до още сняг точно сега.

След кратък полет с Wizz компанията ни пристигна в събота вечер в Катания. От летището Алибус за 4 евро ни завежда до центъра на града (30 мин. пътуване). Лесно намерихме апартамента, локацията е супер – на 5 мин. пеш от централната улица на Катания, точно до Градините на Белини. Домакинът ни е типичен италианец – Марко, висок, с артистична прическа на бохем и винаги с цигара в ръка. Много е мил, знае английски и ни показва на картата ключови места като магазин, ресторанти, добър бар, забележителности и начини за транспорт.

Оставихме багажа и с нетърпение се впуснахме в съботната вечер в Катания. Катания живее в събота! Всички са навън. Не само младежи, всички – семейства с деца, двойки, възрастни хора, ученици. Всичко е зелено, пъстро и оживено. Ние нямахме търпение да вкусим за “добре дошли” от любимите ни ликьори, за това от пърия магазин взимаме бутилка пистачо ликьор. Вече сме в Италия! Втора цел – моцарела, пица и вино. В събота вечер се оказва, че всички ресторанти са пълни. Пробваме няколко – навсякъде искат да ни запишат за по-късно, но ние си викаме “е, как няма да има място някъде, за храна на опашка няма да се редим”. Да, ама – не. Накрая осъзнаваме, че ще трябва да поизчакаме. Записват ни имената в един ресторант и ни казват да изчакаме. Поръчахме си вино, докато чакаме да си пийваме поне. Това се оказа ключово – така редът ти идва по-бързо. Да си знаете, ако сте в подобна ситуация 😉 Ресторантът е супер, пицата фантастична, аз наблегнах на антипасти. Хапнахме така добре, че решихме да се приберем след това, за да имаме сили за утре.

Ставаме по часовник – гоним влака за Таормина. Момчетата взеха кафе и моцарелка за закуска, докато ние оправяме грима. Италия променя мъжете 🙂

Таормина

ЖП гарата на Катания е много близо до центъра на града, за около 30 мин. пеш стигнахме. Пътуването до Таормина с влак е под 1 час. Билетчето по 4 евро (или малко по-малко, не помня). Слизаме на гарата и се оказва, че ние сме до морето, а самата Таормина е горе на хълма, по картата пеш на около 3 км. Решаваме да се разходим, все пак и четиримата сме спортяги. Мръсна жега нагоре. След 30-40 мин. стигнахме градчето, целите в пот. Ако не ви се прави това упражнение – може да хванете такси от гарата, или още от Катания да пътувате с автобус, вместо с влак.

По пътя нагоре към Таормина

Таорнима е едно невероятно красиво градче на висок хълм. Малки улички с магазинчета, красиви гледки. Романтично и обаятелно място, където просто да се шляеш и да се наслаждаваш. Това и правихме 🙂 Посетихме амфитетъра – подобен е на нашия в Пловдив. И тук се правят поставновки и концерти. От амфитетъра се разкрива хубава гледка към градчето.

Амфитеатър

Но още по-хубава е гледката от замъка над града. До него водят стълби, които изглеждат много, но изкачването им е много приятно:

Едно от задължителните неща, които трябва да опитате в Таормина е каноли. Родното място на невероятния десерт с рикота е именно тук. Ще видите надписи навсякъде. Тук го правят на момента и наистина – това е най-вкусното каноли, което съм опитавала в Сицилия и Италия. Не го пропускайте! С еспресо, естествено.

Неделя е и влаковете и автобусите са с разредено разписание. Отправяме се към автогарата с идеята на слизане да си спеспим баира. Нооо, изпуснали сме последния за деня автобус. След 40 мин. има влак и един бакшиш ни предлага да ни свали до гарата за по 5 евро. Какво, та ние до Катания ще стигнем за по 4. Не, по-добре да ги изпием във вино. Но, влакът не чака – шансът ни да го хванем е … бягайки 🙂 И така четиримцата започваме да търчим надолу. Много сме смешни – с боти, кожени клинчета и якенца, момчетата с дънки, чанти се мятат насам натам. Голям смях падна. За няма и 30 мин. успяхме да изминем по надолнище 4 км и да си хванем влакчето.

В Катания си избрахме един от ресторантите в центъра – уникален. Препоръчвам на 100% L’Horloge. Започнахме с плато от 4 вида моцарела и вино. А след това неверояни пици. Ето линк за заведението: https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g187888-d12149071-Reviews-L_Horloge-Catania_Province_of_Catania_Sicily.html

Сиракуза

Вторият ни ден е отреден за Сиракуза. Този път с автобус, пак за 4 евро и за около 1 час се стига до там. Разхождаме се из старата част, която напомня на нашия Несебър, но по италиански. Времето е страхотно. Аз се чувствам доста преяла и днес се разхожам с тичане около компанията. Разгледхме двореца, които е най- издадената част на острова. За жалост той, както и повечето музии и храмове бяха затворени частично за ремонт. Сега няма туристи и е време да ремонтират хората. Както и да е, не сме много разочаровани, слънцето така хубаво ни напича, че дори и не ни се влиза на закрито.

Изпратихме деня на брега с по напитка в ръка.

Катания

До сега бяхме виждали Катания само вечер. Последния ден оставихме за дневна разходка в града. Сутринта не бързахме за вкалове и автобуси – имахме време да потичаме в много приятния парк на Белини. Това ни освежи.

След това разгледахме магазинчета и забалежителности. Много ми хареса манастир, който в момента е и храм, и университет, и библиотека.

Monastero dei Benedettini di San Nicolò L’Arena

Monastero dei Benedettini di San Nicolò L’Arena

Porta Uzeda

Cathedral of Sant’Agata

Поразходихме се по площадите, но времето се заоблачи и задуха. Затова решихме да се постоплим за последно в някое ресторантче, макар да ми се искаше да видим още 2-3 места. Следващия път 😉 Ако вие имате време – потърсете още: Civic Museum at the Castello Ursino, Fontana dell’Amenano, Teatro Romano и рибния пазар.

И така, след това багажи, летище и всичко свърши. Но споменът за прясната моцарела, зеленината и красотата са си още в нас.