Вече от две седмици не съм виждала слънцето. В София започва да вали сняг, но на мен ми е все тази – днес отлитаме на топло.

Шри Ланка 

На море посред зима

Ралица Едрецова | Пътепис | Март 2018

Два дни преди отпътуването проверявам прогнозата за времето в Шри Ланка. Изненада – макар че сме в сухия сезон, дават дъжд, бури, предупреждение за опасно време. Въпреки първоначалните ни планове да взема 3-4 чифта стари къси гащи и тениски, които да изхвърля и да не връщам обратно, налага се да вземем мерки. Пълня куфара с хубави спортни клинове и непромукаеми якета. За всеки случай проверяваме опциите за смяна на дати или дестинация, но излиза много скъпо. Каквото такова. Ще пътуваме! По-добре дъжд на 30°C и на плажа, отколкото в снежна буря тук. После ще разберете, че всички тези дрехи се оказаха ненужни. Да, валя. Но за по час на ден. А и беше толкова топло и влажно, че най-подходящото облекло в шриландския дъжд се оказа банския 🙂

За тези, коитo търсят полезна информация за бъдещето си пътуване: тук ще прочетете разказ само за част от острова, западно и южно крайбрежие. Престоят ни тук бе само 7 нощи, така че единодушно групата реши, че за 9 дни е невъзможно да видим всичко и да достигнем интересните и красиви централни части на Шри Ланка. Всички имахме нужда от спокойно и релаксиращо пътуване и плажове. Канди, Сигирия, Адамс пик, скалните манастири и чаените плантации оставяме за следващия път 🙂

И така. Неделя е, 25’Фев, група сме 5 приятели. Отпътуваме с изгоден полет на FlyDubai (около 300€ двупосочен).

Съвет: Ако откриете оферта за нормална самолетна компания, взимайте. Low cost за дълго 9 часа летене не е удобен вариант. Но бе изгодният тогава за нас.

След 4 часа кацнахме в Дубай, 2 часа престой и сутринта преди изгрева пристигнаме в Шри Ланка, Коломбо. Излизаш от летището, още се разведелява, но е жега, 28°C, влага 90%. Удря те.

Съвет: Виза се издава на летището или предварително тук: http://eta.gov.lk/slvisa/

Първоначално имаме резервирани страхотни бамбукови къщи в Киринда до парка Яла. Но това е на 400 км път от летището и си казваме “Щом ще ни вали, защо да бием този път. Нека ни вали по-наблизо”.

Съвет: Имайте предвид, че предвижването на острова е много бавно с автомобил. 100 км  могат да се изминат в интервала от 1 1/2 часа до 5-6 часа.

Бентота

Отправихме се към близък и красив курорт – Бентота (транспорт уговорихме на летището, 5 души, 50 долара, разстояние 80 км, време 1 1/2 часа). Там шофьорът на буса ни предложи къща, която ние харесахме (5 души, 3 нощи, 300 долара). Направихме бърз пазар за плодове (защото там са уникааални), кафе и бира. С последни сили след близо 22-часовото ни пътуване до тук отидохме до красив и спокоен плаж, Moragalla Beach. Там дремнахме. Привечер, докато се прибирахме, дойде и дъжда – кратък и освежаващ.

Спахме много, поне 14 часа. Часовата рзлика от 3 ч. и 1/2 се усеща безмилостно и държи поне 2-3 дни.

До плажа ходихме или пеш, или с тук-тук за 100-200 рупии. Като цяло в Шри Ланка предвиждането пеш, било то и 1-2 км, е неприятно. По улиците там няма тротоар, вървиш между коли и канавка с помия, постоянно се бибибка … За сравнение, в момента ходенето по бул. България ми се струва като разходка в парка. Толкова по-тихо и приятно е.

Плажът близо до нас, Moragalla Beach, като цяло е бурен, с големи вълни и течение. По-подходящ за сърф, отколкото за плуване. В единия му край обаче, открихме нещо като естествен басейн, образуван от коралов риф. Там беше перфе за нас. Плюс, че палмите любезно ни даваха сянката си. На плажа, а и в града, е много горещо. Това е първата ни почивка, на която не тичахме. Може би заради часовата разлика, заради която ставахме късно в жегата (9:30 Шри време е 6 сутринта в Бг). Може би заради по-късите плажове, които се обхождаха и с ходене. Или заради пясъка – мек и с наклон. Все неща, не добри за един бегач. Но поне играхме плажен тенис в часовете преди или след следобедния дъжд 🙂

На втората си вечер тук бяхме отпочинали и отидохме на местен ресторант. Вкусно и различно. Впечатли ни вкусна крем супа от чесън. Останалото е ориз, къри, карамфил, люто и още 100 подправки, който не мога да разпозная в мешавицата. В началото много ти харесва, всички тези аромати те разяждат и всичко е много вкусно. Но скоро ми писна от силните аромати. Просто с тях всичко има един и същи вкус – без значение дали ядеш зеленчуци, риба, пиле … всичко има вкус на люто и къри.

Спрaвка за цени:

бира – 400 рупии, около 4 лв

основно – 1000 рупии, около 10 лв

десерт – 500 рупии, 5 лв

сервиз 10%

Казват, че Шри Ланка е евтина дестинация. А гледате цените като у нас. Истината е, че почивката ви тук може да бъде наистина много нискобюджетна. Стандартът на живот на местните е много нисък. Можете да намерите къща за 100 долара на месец. Но има и красиви вили за по 1000 и повече долара. Ориз с къри в бюфет за местните е 180 рупии, а в ресторант с туристи е 1000. Типичната закуска роти в бутка по пътя е 30 рупии, на плажа е 400. Всеки си избира. Ние избрахме средно ниво. Предпочитаме удобството и красотата на крайморските рсторанти.

Спим добре тук. Носим си репелент и опъваме комарника над кревата. Обожавам огромните вентилатори на таваните тук. Къщите тук са хубави – от вън има мебели за релалакс на сянка. На първи етаж е отново красива стая с мебели с дърборезба и кухнята. На втория етаж – отново голям салон за отмора и спалните. В първата ни къща обаче, нямаше топла вода. Но открих душ в градината между тропическата растителност 🙂 Още по-добре.

През последния си ден в Бентота посетихме будистки храм. Много е странно и цветно тук. Идват хора и освещават плодове за болните.

Следобед отрихме страхотен плаж, всъщност официалния плаж тук Bentota Beach. Чисто, спокойно и красиво. Ако идвате в Бентота, търсете нощувки близо до този плаж. Дори снимаха филмова сцена на плажа. Всички съжалихме, че не сме открили това място по-рано. Но трудно е по картата да се ориентираш къде да направиш резервация. Не е като в Европа. Тук няма ясно обособен център. Просто улици и късмет да откриеш най-доброто. Вариант е да пристигнеш, разгледаш и тогава избереш място за нощувки може би. Не се доверявайте просто на съветите на местните – те в повечето случаи ще ви препоръчат място, от което ще изкарат %.

Сафари в парк Яла

В 1 вечерта на 1ви Март потеглихме от Бентота към природен парк Яла. 4 часа път, 250 км. В 6 сутринта стартирахме сафарито в парка. Още е здрач, животните сега са активни. Природата в парка е много красива и разнообразна – редуват се скални мегалити, разнообразна растителност, водни басейни пълни с лилии и дори невероятен див плаж. Животинските видове са множество – фазани, маймуни, крокодили, бъфало, диви прасета, слонове, мангусти и много дребни птички. Само леопарда остана скрит за нас. (Снимките на животните ми са с лошо качество, няма да качвам тук)

Цената на пътя, входа в парка и гида – 50 долара на човек.

Унаватуна

След нощта, прекарана в път и 5те часа сафари, което ни разклати и измори взиращите ни се очи, с облекчение се настанихме в къща за гости край Унаватуна. Тук имаше топла вода, но и варан и маймуни в двора. Нашата баня беше външна и ходенето до WC нощем си беше цяло приключение – ще изкочи ли някой дзвер или не. Разминахме се само с огромна колкото дланта ми хлебарка.

Хапнахме следобед в Jungle Restaurant. Вкусна типична кухня. Но по-готиното беше, че това е едно семейно ресторантче насред джунглата. Тати е майстор-готвач, мама мие, малкия взима поръчките, а сестра му сервира и отсервира.

След това с последни сили за деня се разходихме. Установихме, че отново сме не близо до плажа. Всъщност на 500 метра има плаж, красив много, но и дълбок и с огромни вълни. Градския плаж на Унаватуна се оказа на около 2 км разстояние от нас.

Плажът на Унаватуна е като за европейци – най-после заведения едно до друго, търговска уличка, хубав плаж с широка и дълга ивица и е пълно с бледолики като нас.

Dalawella Beach е плажът съвсем близо до къщата ни, които открихме последните два дни. Няколко малки заведения, сладки ваканционни къщички, морски басейн, образуван от рифа и плаващи във водата големи морски костенурки. Тук прекарахме страхотно времето си. “Плажът с костенурките” ни предложи естествен басейн, образуван от рифа, в който си плувах спокойно. Кристална вода и красиви рибки покрай рифа. Следобед се изви буря, която наблюдавахме от първи ред на верандата на едно заведение. От там бе и най-добрата наблюдателница за морските костенурки – в бурята се издигаха огромни вълни и костенурките се виждаха в тях.

 

Гале

Гале е най-големия град в южната част на острова. Гале е най-добрият пример за укрепен град, построен от португалците в Южна и Югоизточна Азия, показващ взаимодействието между португалските архитектурни стилове и местните традиции. Градът е бил широко укрепен от холандците през 17 век от 1649 година. Фортът Гале е световно наследство и е най-голямата останала крепост в Азия, построена от европейски окупатори.

Тук ни хареса. Като холандска колония старият град е запазан. По улиците няма трафик, а само туристи, сувенирни магазини, разнообразни ресторанти. Има музеи и няколко католически храма. Стар град, обграден в крепостна стена, от която се разкриват невероятни гледки. Открихме приятен базар под сянката на огромни фикуси, в който с удоволствие изгубихме малко време и парички.

След това се натъкнахме на нещо като музей или по-скоро антикварно изложение. В една сграда милиони експонати – бижута, дрехи, съдове и древни уреди. На място имаше и кътове на занаятчии. Жена изработваше плетка на може би 50 макари едновременно, чрез премятане на конците по незнайна схема. Видяхме и как се обработват скъпоценни камъни.

Вечеряхме на брега на Унаватуна. Аз вече не исках да погледна ориз и къри. Избрах супа от мeстните Tom Yam, определям я като индийски вариант на нашата шкембе чорба – червеникав бульон, лют, с чесън, лайм и скариди. Изнендаващо, хареса ми пържения банан. Не е като у нас в китайските ресторанти с повече пърженица, отколкото банан. Тук панировката е съвсем тънка, все едно е палачинка, пълнена с банан. И то от хубавите, лейди фингър (онези малките).

В последния си ден отнова бяхме на плажа с костенурките. След това отидохме за последни подаръци до Унаватуна, пазарихмe се с кеф :). По време на вечерята ни направиха масаж на плажа.

Последва отпътуване. В 20 ч. ни взе бус, в 22ч. бяхме на летището. В 14ч. на другия ден достигнахме София. У дома ни очакваха чушки със сирене и салата. Без подправки, просто от нашите си 🙂 Хубаво е и тук. И не те дебнат варани от банята. След 14 часа сън се събудих и търсих Шри закуската си с папая и омлет.

Но най-много ми липсваше дивата зелена джунгла с нейните шумове, аромати и движения.

 

Всички снимки от моята камера, тук: https://photos.app.goo.gl/T2KdIynwo6wUAT1C2